Едничък миг

Към творбите

самостоятелна изложба - живопис на Лора Маринова

12 август – 01 септември 2015 г.

На 12 август 2015 г. в сто и единадесетата си поред изложба Арт Галерия "Ларго" ще представи варненската художничка Лора Маринова. След 2011-та и 2013-та година, това е третата самостоятелна изява на Лора в галерия „Ларго”. Настоящата си изложба художничката посвещава с много любов на дъщеря си Анна, която в навечерието на откриването също стана майка на момиче. Вдъхновена от това събитие, варненката ни залива с пейзажи, пълни със светлина и оптимизъм. В темите на някои от творбите откриваме театрални по своето изпълнение композиции, пълни с кукли, оловни войници и приказни герои. Влизайки в този детски свят, ние сякаш усещаме върху себе си тънката, закачлива усмивка на авторката. Сякаш едно палаво дете е разхвърляло в безпорядък своите любими играчки, а те, като в приказка на Андерсен, са оживели в малките нощни часове. В миниатюрата „Бряг” една малка златокоса принцеса стои на прага на своето детство, изпълнена с очакване към света. От цялата серия творби, посветени на щастливото събитие, струи оптимизъм, еуфория, радост и вдъхновение.

Но, както е типично за Лора, вдъхновението преминава в размишление, а еуфорията се укротява от философския прочит на събитието. Новият член на семейството, малкото същество, което идва на този свят невинно и чисто, протяга ръчички към своето бъдеще. А неговите родители и прародители усещат нуждата от равносметка. Така, естествено идва и заглавието на експозицията – „Едничък миг”, провокирано от част от сонет на Шекспир:

„Като си помисля, че ЕДНИЧЪК МИГ

дели смъртта от радостното детство,

че тук като на сцена лик следи лик

се нижат, гаснат в звездното вълшебство,

че все под туй небе като листа

поникваме, живееме и мреме,

и жизнен сок ни дава младостта,

но губим красотата си след време...”

В едноименната творба „Едничък миг” Лора с носталгия отбелязва, че в залеза на дните си, обръщайки поглед назад, човек осъзнава, че животът му е бил като един-едничък, кратък миг във вечността. В „Сънувах ли те аз, живот”, вдъхновена от поема на Сергей Есенин, авторката олицетворява живота с краткия, ранно-сутринен, пролетно-звънък, но илюзорен и бързо изчезващ миг на препускане на един хлапак на гърба на коня му, към едно розово бъдеще и светъл хоризонт. Кратък миг на младостта, който често, докато успеем да усетим, вече е отлетял.

Но това не е всичко. Лора обича да провокира зрителите и затова хвърля ръкавица към публиката с много интересна инсталация от тел и часовници, наречена „Ако можех времето да уловя”. Едно заключено в клетка време, един спрял, пленен миг от вечността, една замръзнала статична кула от мигове, всеки от тях – един-едничък.

„Едничкия миг” е най-силното мерило в човешкия живот. Този миг може да бъде както върховен миг на блаженство, така и мигът, който превръща живота ни в кошмар. Този миг може да е мигът на апотеоз и безмерно щастие, който спира дъха ни. Но може да бъде и мигът на безмерен ужас, който парализира дъха ни и ни променя завинаги. Но както най-често поетите, хората на изкуството и философите ни напомнят, животът ни се осмисля или променя именно в този „Едничък миг”.

Не пропускайте представянето на една от най-значимите фигури във варненската живописна школа, потомствената художничка Лора Маринова. Изложбата продължава до 01 септември. 

Повече за художничката в секция "Автори" на сайта.                                                                                                                                           

                                                                                                            Нели Вълчева, галерист