Антични морета

Към творбите

самостоятелна изложба-живопис на Валери Ценов

17 май - 06 юни 2012 г. 

В четвъртък, 17 май 2012 г., от 18.30 ч. в Арт Галерия “Ларго” на ул. “Свети Климент” 16 се открива шестдесет и първата поред експозиция под надслов “Антични морета” на пловдивския художник Валери Ценов.

Това е четвъртата самостоятелна изложба на Валери в галерия “Ларго” и във Варна. Експозицията е наречена “Антични морета” на името на нов цикъл картини, разработен от художника през последната година специално за тази изложба. Платната от този цикъл – около 15 на брой, са в основата на експозицията. Допълват ги няколко нови картини от миналогодишния цикъл “Свободни пространства”, два малки, вълшебни пролетни родопски пейзажа и два магнетични женски портрета.

Основната тема, която вълнува автора и е провокирала новия цикъл картини е изгубената Атлантида. “Инфула Атлантис”, “Изгубеният град”, “Полис”, “Атлантида”, “Диалог с Платон”, са част от заглавията на творбите. Ценов е подходил към темата задълбочено, с вниманието на изследовател и със страстта на откривател. Легендата за изгубеният град-остров-континент вълнува човешките умове и души още откакто Платон за първи път описва в два от своите “Диалози” митичната Атлантида. Историците и изследователите откриват аналогии с историята за Атлантида, нейното съществуване и потъването й, не само в библейската история за Ной, но и в древните митове и легенди на народите из целия свят. Такъв мит като легендата за Ной и потопа, наричан с различни имена, има в митологиите на древна Гърция, Индия, Сирия, Китай, среща се във фолклора на индианските племена от Северна и Южна Америка, сред масаите в Африка, маорите в Нова Зеландия. Защо това е така? Каква е тази история, толкова вълнуваща, че да оцелее повече от 13 000 години (ако приемем, че потъването се е случило около 11 500 г. пр. Хр.). Толкова исторически достоверна ли е тя, толкова физически възможна ли е тя, толкова научно нужна ли е тя, за да обясни произхода на цивилизациите, египетските пирамиди, календара на маите? Или просто тя е философски нужна, за да ни накара да разсъждаваме върху общочовешките и извечни теми като смисъла на живота, преходността на нещата, наследството, което оставяме на потомците.... Атлантите, ако ги е имало, са пръснали своето познание по цялата планета. Може би европейската цивилизация дължи голяма степен от най-добрите си достижения именно на този древен народ от безсмъртни. Те, може би, са научили египтяните как да издигнат пирамидите, маите – как да мерят времето, ацтеките – как да строят своите градове.... На мен ми се ще да си обясня дълголетието на този мит с будния и търсещ ум на философите като Платон и Френсис Бейкън, в чиито съчинения е оживял митът, както и с чувстителните сърца на поетите, възпяли историята и на художниците, като Валери Ценов, нарисували този въображаем свят и по този начин дали храна на хиляди други будни умове и души, които да се вълнуват, да тълкуват, да спорят, да рисуват, да възпяват, да мечтаят.....

За Ценов този свят не е изгубен. Той живее в творбите му, вълшебен, изумрудено-зелен, въздушно-син. Античните морета крият тайни, потънали светове, те са обиталище на богове и богини, във водите им плуват древни кораби, митични дракони, острови, населени с герои. В картините му ще открием и митичния Одисей, тръгнал на своето пътешествие, и вярната му Пенелопа, очакваща го година след година, Луна след Луна.... Розата на ветровете - древната карта на морските ветрове, с нейните компаси, и многобройни символики, присъства в няколко от платната на този художник-философ и откривател. Защото какво друго, ако не откривател, е Валери, успявайки в картините си да преоткрие древната легенда и да ни я поднесе по такъв вълнуващ и магичен начин, че картините му да приковат като магнит сетивата и умовете ни, да ни замислят и развълнуват, да ни омагьосат завинаги.

Елате, вижте изложбата, потънете в безкрайните подводни красоти на Античните морета на Валери Ценов. Тази изложба отново ще бъде едно незабравимо преживяване за всеки от нас и ще остави трайни спомени в сърцата на много варненци. 

Нели Вълчева, галерист