Ванко Урумов

Ванко Урумов е роден е на 21 декември 1941 г. През 1971 година завършва специалност “Живопис” в Художествената академия в София, в класа на проф. Панайот Панайотов. Той е едно от най-силните имена в българската съвременна живопис. Наследник на големия художник-класик Георги Урумов. Работи в областта на живописта, графиката, монументалната скулптура, приложното изкуство. Ванко Урумов е носител на множество награди, сред които: Голямата награда на София от Първия международен конкурс за млади живописци (1976), Национална награда за живопис „Захари Зограф“ (1977), награда от Биеналето на живописта, Букурещ (1979), Награда „Medusa Aurea“ на Римската академия за съвременно изкуство (1981), Награда на СБХ на името на Илия Бешков (1982), Награда на СБХ за живопис (1984), Награда на СБХ на името на Данаил Дечев (1986) и други. Ванко Урумов има множество самостоятелни изложби в Букурещ, Виена, Дордрехт, Москва, Падуа, Сарагоса, Сепре, Франкфурт на Майн, Хаолин, както и в най-големите български галерии. Участва в представителни изложби в САЩ, Мексико, Канада, Индия, Япония и в редица европейски страни. Негови творби са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, галериите в Добрич, Бургас и Варна, националните библиотеки във Вашингтон и в Париж, частни колекции в България и в чужбина. Живее и работи във Варна до смъртта си на 05 януари 2020 г.