Александър Мутафов

Александър Мутафов е роден в Шумен през 1879 година. Семейството му се мести във Варна и там Александър прекарва детството си и учи във варненската мъжка гимназия. Морето го вдъхновява за първите му художествени опити, а голямо влияние за изграждането на стила му изиграват срещите му с големите български художници от началото на 20 век, Антон Митов, Николай Павлович, Иван Мърквичка и други. Между 1899 и 1902 г. Мутафов следва в художествената академия в Торино при проф. Джакомо Гросо, а от 1902 до 1909 г. в Академията за изобразителни изкуства в Мюнхен при проф. Лео фон Льофц. При завръщането си в България работи като учител по рисуване в Дупница и София до 1920 г., когато е назначен в Художествената академия в София като преподавател, а от 1921 г. професор по практическа и конструктивна перспектива. По време на Първата световна война, Мутафов е назначен за военен художник-кореспондент на Четвърта пехотна преславска дивизия, която действа в Добруджа. Работи основно с маслени бои, акварел и пастел, оставя също офорти и ескизи. Придържа се към реализма в рисунъка. Александър Мутафов има множество участия в изложбите на дружество „Съвременно изкуство“, в общите художествени изложби на СБХ и в много изложби, представящи българското изобразително изкуство зад граница. Прави 15 самостоятелни изложби: в София, Варна, Стара Загора, Пловдив и Прага. Творби на Мутафов са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия, галериите в Пловдив, Хасково, Сливен и други градове на страната, Музея на Възраждането във Варна, както и частни колекции в България и чужбина. Около 60 негови произведения се съхраняват в ателието му в Созопол, построено през 1937 година и превърнато след смъртта на художника в къща- музей. Александър Мутафов умира на 25 ноември 1957 г. в София.