Към творбите

сборна изложба – живопис и скулптура

24 август – 12 септември 2012 г.

В петък, 24 август 2012 г., от 19.00 ч. на улица „Хан Крум“ № 8 се открива шестдесет и шестата поред изложба в Арт Галерия “Ларго”, под надслов “Илюзията на моделите”. В сборната експозиция живопис и скулптура участват девет варненски художници от различни поколения – Васил Василев, Венцеслав Антонов, Венцислав Марков, Георги Йорданов, Лора Маринова, Мария Чакърова, Светла Косева, Христо Христов и Цанко Цанков. Сред тях са както утвърдени представители на варненската художествена школа, така и млади автори като Венци Марков, който е в началото на творческия си път.

Идеята за темата на изложбата идва покрай едно несъстояло се биенале. Тазгодишното издание на „Август в изкуството“ щеше да се проведе под надслов „Илюзии и модели“. Провокирани от избора на куратора, решихме да поканим няколко варненски автори да направят свой прочит на мотото. И резултатът ще можете да видите в залите на галерия „Ларго“.

Една от основните илюзии, които си създаваме и в които често цял живот живеем е, че нещата са установени, че моделите, които сме си създали, могат да са вечни, че това, което харесваме, в което сме вложили усилия и време, ще е „вечно“, че ако внимаваме и спазваме модела, нищо няма да се промени.... Илюзии, вечни колкото света.... Оказва се, че няма нищо по-лесно от разбиването на един модел. Моделът предполага статукво, определеност, непроменливост, установени правила. Но колкото по-установен е един модел, по-приложим и дълголетен, толкова по-голяма започва да става съпротивата срещу него от окръжаващата среда. Защото в природата нищо не може да е вечно, тя непрекъснато търси и постига равновесието, като създава едни модели и руши други. Този процес е още в по-голяма степен валиден за човешкото общество. Ние създаваме своите модели, за да ни улеснят чисто практически, моделите ни водят, създават ни рамка, която ни спестява време, усилия, мислене... Моделите ни създават илюзията, че постъпваме правилно, следвайки ги, че улесняваме себе си и околните, следвайки ги. И може би често е така, защото иначе нямаше целият ни живот да е изпълнен с модели – модели на поведение, модели за подражание, модели на изпълнение, модели на отношения, модели за решение, стратегически модели и още, и още... Обкръжени от правила и модели, ние комфортно си живеем с илюзията, че държим живота си в ръце, че „владеем“ положението, че сами вземаме решения.... А дали е така? Но какво лошо има всъщност в това да си създаваме излюзии? Илюзиите също служат, за да ни улеснят живота, но не в чисто практически, а в емоционален план. Хората си създават илюзии, защото те ги карат да мечтаят, илюзиите им помагат да си представят – че са вечни, че създаденото от тях ще е вечно, че само от тях зависи.... или обратното – че от тях нищо не зависи.... Илюзиите са тези, които ни помагат да влезем във филм, на който ние сме герои. Но доколко ще си повярваме на „филма“, зависи от нас самите. Защото всеки един модел всъщност е една илюзия, всяка една „ценност“ днес утре може да е девалвирана, всяко качество днес утре може да е недостатък, всяка правилна постъпка днес утре историята може да отрече, подвигът днес утре може да е престъпление, а героят днес утре може да е низвергнат....

Но илюзиите, илюзиите, те са тези, които ни носят наслада и сладка болка, те ни карат да забравим за преходността на всичко. В картините и пластиките на варненските художници ще открием именно уловена тази преходност – на красотата (в картините на Цанко Цанков), на вдъхновението, отлитащо неусетно, както в картината на Георги Йорданов „Муза“, на Трите Илюзии - "Слава, Власт, Любов", както ги е изобразила Лора Маринова в триптиха си....

Една философска тема, с една философска изложба, продължение на една случка, която трябва да приемем философски.... Един модел, с илюзия за правилност и вечност, разбит на пух и прах в опит да се създаде друг модел, също с претенции на правилност и вечност.... И ние - хората, впримчени в илюзията, че знаем кой е правилният модел, емоционално защитаващи своята позиция, изискващи, обвиняващи, настояващи.... Само времето е истинският съдник и ще покаже кой и дали изобщо някой е прав... А във времето това, което ще остане със сигурност, е непреходността на изкуството и на неговите произведения. А може би всъщност и това е една илюзия........?!?

Нели Вълчева, галерист