Панайотис Гуджимисис

Панайотис Гуджимисис е роден на 6 май 1941 год. в малкото гръцко селце Елинохори. Едва 7 годишен е, когато семейството му емигрира в България. Още от малък мечтае да стане художник. Завършва Националната Художествена Академия със специалност “живопис” в класа на проф. Ненко Балкански през 1968 год. Разпределен е в Търговище и дълги години животът му е свързан с този град. Тук Панайотис основава Дружеството на художниците през 1974 г. и е негов секретар, а впоследствие е директор на художествената галерия “Никола Маринов”. След 1989 год. художникът заедно със своето семейство се премества да живее във Варна, където остава до края на дните си през 2003 год. Панайотис Гуджимисис е участвал в почти всички общи изложби, организирани от СБХ в България, както и в групови изложби в Германия, Алжир, Сирия,  Кипър, Румъния, ОАЕ. Прави самостоятелни експозиции в Унгария и Словакия. Приживе художникът има 12 самостоятелни изложби в страната. През 2006 год. на “Шипка” 6 съпругата му Мария Гуджимисис организира голяма възпоминателна изложба на твореца. Панайотис е носител на орден “Кирил и Методий” - златен и  медал “Климент Охридски”. Негови картини са притежание на почти всички художествени галерии в страната, както и на частни колекции в Япония, Германия, Франция, Израел, Швеция, Австрия, Гърция и др. 

            Панайотис Гуджимисис защитава достойно през годините името си на художник от висока класа. Той винаги рисува живопис за познавачи, не прави компромис с творчеството си. “Моят свят бяха картините, ателието. Всяка една картина усещах като дете: трудна ми беше раздялата с нея.” - казва Гуджимисис. През последните 10 години от живота си художникът работи упорито и безспирно. “Исках да открия може би себе си. Рисувах настървено, ежедневно, всъщност пътувах към небитието!” - тези думи на твореца говорят за неговия борбен дух. В едно интервю той споделя за себе си: “Винаги съм постигал нещата с много труд. И може би там се корени донякъде моят успех – в тая упоритост, в тая жилава устойчивост, независимо дали е в изкуството или в чисто житейски ситуации.” 

                Панайотис Гуджимисис е изключително надарен природно художник с интереси в натюрморта, портрета и пейзажа.  В едно интервю той казва: “Само първите си седем години съм живял в Гърция. Не помня атмосферата. Но все пак кръвта си е кръв. Нещо ме тегли натам – историята, носталгията.” И още: “Обичах музиката: вживях се в танца на Зорба, в народните танци на моята Гърция.” Може би затова картините му имат силно метафоричен характер, често преплитайки гръцки черти и елементи. Но грък по кръв, Гуджимисис до края на дните си остава да живее и твори в България, неговата втора родина.  Сам той казва: “Обичах Гърция – там съм се родил. Обичах България – там пораснах, създадох семейство и извървях трудния път към изкуството.” И още: “Чувствам се български художник, независимо че съм грък.”